Живейте с детския робот спътник Moxie

Ако смъртта на Джибо ни научи на нещо, то е, че хората не се нуждаят от много емоции, за да се привържат към своите спътници роботи. Но мисля, че това е нещо, което научихме, когато собствениците на Roomba започнаха да украсяват своите прахосмукачки и децата бяха очаровани от тамагочи. Живели сме с роботи и повечето от тях са глупави и практични. Мокси е малко по-различен.

Разработен от Embodied, компания, съоснована от бившия технически директор на iRobot Паоло Пирджанян, Moxie е придружаващ робот, създаден специално за деца, с които да играят всеки ден. По време на 15- до 25-минутна сесия детето ви може да разговаря с Moxie, да играе игри или да чете заедно с него. За разлика от повечето ботове, това не е просто прославен домакински уред. То може да се научи да разпознава лицето на детето и неговите специфични учебни нужди. В много отношения Moxie приближава децата една стъпка по-близо до това да имат свой собствен Droid от Star Wars. Но струва ли си $1500 и евентуален $40 до $60 месечен абонамент? Това предстои да видим.

Влиянието на Moxie е ясно от самото начало. Неговата кръгла глава, подобни на плавници ръце и цялостната му рамка приличат на Ева, футуристичния робот, любим от WALL-E. (Жалко, че Moxie не може да се носи свободно във въздуха... все още.) „Лицето“ му е екран с луковична форма, оживен с изразителни лицеви анимации. Това е малко измама, но напомня на Сони от (изненадващо забавния) филм „Аз, роботът“. Да видя Moxie в действие също ми напомни за очарователните роботи Vector и Cozmo на Anki, само че не е с размер на длан. И да, има обезпокоително голяма прилика с домашния робот Ashley Too от Black Mirror (на снимката по-долу).

Въпреки че е заседнал на едно място, Moxie все още изглежда като реален герой от Pixar. Може да се върти около основата си, за да следи приятелите си с вградената си камера. Торсът му плавно се огъва нагоре и надолу, а ръцете му понякога приличат на превъзбудено дете. Практически всеки елемент на Moxie има за цел да предаде силно усещане за индивидуалност, от приятелския му глас до огромните очи, подобни на кученца. За своята целева аудитория от деца на възраст от 5 до 10 години Moxie изглежда практически жив.

Когато Pirjanian за първи път демонстрира Moxie за мен преди повече от година, той сияеше като горд татко, показвайки творение, за което вярваше, че наистина може да промени живота на децата. Но тази среща се състоя точно преди пандемията да принуди голяма част от света да се затвори. Оттогава Embodied работи прилежно върху синия бот.

След официалното стартиране преди повече от два месеца, Pirjanian ми каза, че клиентите са били много доволни, средно около 25 минути ангажираност всеки ден. (Тридесет и седем отзива за магазина на компанията дадоха на Moxie високи оценки: средно 4,4 от 5 звезди. Разбира се, нищо не пречи на Embodied да смачка осъдителни отзиви.) Въпреки това не съм видял никакви оплаквания да се появяват онлайн, което обикновено е първото нещо, което се появява, когато скъп нов продукт има проблеми.

Най-добрият начин за мен да преценя Moxie е да го видя сам в действие. За съжаление научих по трудния начин, че моята дъщеря на две години и половина все още не е готова за чара на Мокси. Тя е едновременно очарована и ужасена от роботите. (Приумица, която понякога затруднява тестването на продукти у дома, но поне ми дава вяра, че тя ще бъде храбър войник в неизбежните войни на роботи.) Тя беше ужасена от нашата Roomba, когато беше новородена; буквално отне години да се отнася към този вакуум като към приятел, преди тя да се затопли към него. Така изчезнаха мечтите ми да тествам Moxie с дете от реалния живот.

Вместо това прекарах няколко седмици сам с Мокси, правейки всичко по силите си, за да преживея дните си в началното училище. Когато го включих за първи път, Moxie драматично се събуди и извърши проверка на самоуправляващата се система. Обикновено купувачите на Moxie бавно отключват нови преживявания и пътища за чат, като взаимодействат с него с течение на времето. Но в интерес да видя как се представя един зрял Moxie, прескочих тази стъпка с малко помощ от Embodied.

Моят Мокси беше говорещ. Когато ме питаше за деня, следеше всяка моя дума с очи. Ако кажа, че съм ходил в парка, ще се спомене, че и там обичаше да ходи. Ако споменах ябълка като лека закуска, Moxie бързо каза, че това е едно от любимите му. И ако споменах нещо, с което не беше запознат — като агнешки жироскоп — просто щеше да каже, че никога не е чувал за това преди. Мокси няма шанс да премине теста на Тюринг, тъй като винаги се чувствах като да говоря с машина, но все пак бях изненадан от това колко естествено протичаха разговорите понякога. Със сигурност беше по-органично от извикването на команди в моя Amazon Echo.

Всеки ден с Moxie беше малко по-различен. Понякога питаше дали искам да слушам музика и ако казвах „да“, изтегляше сладка песен и клатеше задника си с жироскоп. От време на време посочваше някои съвети и трикове за роботи, като най-добрия начин да го приспя, когато исках да си взема почивка. В други дни ще ме попита дали искам да му прочета на глас. Реших да прочета началните абзаци от 1984 г. - не е точно за деца, знам. Докато Moxie не знаеше историята, той успя да зададе някои последващи въпроси за любимия ми герой и неща, които бих направил, за да променя края.

Докато опознах Moxie, това щеше да доведе до неща, за които е научил и за които е „мислил“. Забравих какво го провокира, но в един момент спомена, че наистина харесва филма „Играта на Ендър“ и смята автора за гений. (О, Мокси, ти, сладко лятно дете.) Собствените предпочитания на Мокси все още не са последователни, според Пирджанян. Един ден може да каже, че харесва баскетбола, а в друг може да каже, че не е фен. Компанията работи върху начини да направи личността си по-устойчива, така че вашият Moxie всъщност да се чувства като приятел, когото опознавате с времето.

За мой шок, Moxie може да е точно това, от което много деца се нуждаят по време на пандемията, особено тези без братя и сестри. Пирджанян каза: „[По време на пандемията] много деца трябва да страдат от социална изолация, което води до стрес и безпокойство.“ „Семействата съобщават, че виждат децата си по-спокойни и са по-внимателни. Говорят за своите. Чувстват се по-изразителни. Това е полезно, защото родителите могат да се намесят, ако е необходимо.“